Покълнал лобизъм - вестник Капитал с нови предизборни атаки

Тази година лятото на собствениците на земеделска земя се очертава доста неспокойно. И няма как да е иначе. Преди няколко месеца управляващите предложиха да се забрани изграждането на мощности за възобновяема енергия върху плодородни ниви и така ограничиха възможностите им за печалби. Сега пък подготвят втори удар в същата посока - този път с приемането отново на отпадналите преди година законови разпоредби, които дават на арендаторите предимство при закупуване на земя.

Внесеният от председателя на парламентарната земеделска комисия Десислава Танева (ГЕРБ) и съпартийците й Стоян Гюзелев и Димитър Аврамов проект за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи предстои да се гледа в пленарна зала, но по думите на Танева идеята има подкрепата на депутатите. Тя обясни, че идеята изразява "желанието на браншовите сдружения" и прави "малка крачка напред към комасацията на земеделски земи не само като ползване, но и като собственост".

"С тази поправка искаме да защитим земеделието в страната, като спрем спекулативното изкупуване на земя от фондове с неясни капитали, които после искат убийствено високи ренти за ползването й", аргументира предложението другият вносител, Стоян Гюзелев.

Идеята им обаче беше приета на нож от инвестиционните фондове за земеделска земя и крупните частни собственици.определиха законопроекта като проява на "безмозъчен лобизъм, защитаващ интересите само на малка група земеделски производители". В официалното си становище по въпроса, изпратено до министър-председателя, членовете на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) определят предлаганата разпоредба като грубо потъпкване на правото на собственост и свободата на договаряне, призната от законите и конституцията на България. Председателят на сдружението Борислав Петков коментира, че, ако това безумие не бъде спряно, са твърдо решени да сезират и Европейската комисия. Според тях приемането на подобен текст ще блокира пазара на земеделска и де факто ще спре така желания процес на комасация. "Представяте ли си да имате два апартамента, като единият го давате под наем, и някой да ви каже, че имате право да продадете втория апартамент, стига наемателят да ви позволи", обрисува ситуацията Стефан Асенов член на БАСЗЗ.
Deja vu

Разликата между новото предложение и отпадналия вариант на закона е, че сега има фиксиран едномесечен срок , в които арендаторът трябва да отговори дали приема предложението. Отпаднало е обаче изискването арендаторът да е ползвал земята за поне една година.

От Нотариалната камара коментираха, че докато е бил в сила, текстът е поставял собствениците в унизителното положение да се "молят" на ползвателите, или да ги канят писмено да изкупят земите им чрез нотариални покани, при връчването на които често са възниквали затруднения. Така редица сделки са били забавени във времето, а други изобщо не са се случили. Затова и масово продавачи се принуждавали да осъществяват продажби, прикрити под формата на замени или дарения. Според изпълнителния директор на "Адванс терафонд" Радослав Манолов практиката е показала, че в повечето случаи досега при тази опция самите арендатори влизат в ролята на брокери. Изкупували са земята и са я препродавали с печалба.



Всъщност и в момента част от земеделските производители залагат в договорите, които сключват, клауза, която задължава собственика на земята, ако реши да я продава, първо да я предложи на тях. В масовия случай обаче тази клауза струва на арендатора плащането на около 20% по-висока от средната за района рента. "В една нормална пазарна икономика правото на пръв купувач струва пари. Не мога да разбера защо държавата трябва да ти го подарява", коментира Борислав Петков.

Ефектът на бумеранга

Представителите на фондовете за земеделски земи са единодушни, че ако промяната влезе в сила, основният ефект от нея ще бъде блокирането на дългосрочните аренди. Причината е, че за да имат сигурност, че ще постигнат най-добрата цена за земите си, собствениците ще сключват масово едногодишни договори за земята си. Това пък от своя страна ще навреди точно на арендаторите, затова и немалка част от тях също са против връщането на тези текстове.

"Купуваме земя по изключение, защото предпочитаме да инвестираме в машини, торове и семена. Ако собствениците на нивите, които обработваме, отказват да подписват дългосрочни договори, това доста по-сериозно ще навреди на бизнеса ни, отколкото ако не я предлагат първо на нас", обяснява управителят на земеделската компания "Крастера" . По думите му, за да се планира ефективно аграрно производство, почвата трябва да се третира с подходящите препарати поне няколко години.

По думите на арендатори, най-притеснителен е фактът, че предлаганата промяна идва точно в момента, когато в страната изтичат голям процент от договорите за обработването й. Това значи, че ако предложението се приеме, те трудно ще подпишат нови дългосрочни договори. Това е и основната причина те да са против нея.

"Това е явен лобизъм, без грам рационална мисъл. В съвсем кратък срок тази поправка, целяща "развитие на земеделието", ще се върне обратно като бумеранг и ще цапардоса по главите точно арендаторите", обяснява Борисов.

Рамка на много въпроси

В този си вид предлаганите законови промени оставят много неясноти за начина, по който ще се прилагат. Нито един от вносителите им например не успя да отговори как трябва да постъпи собственик на земя, ако не може да открие арендатора й. Не е ясно как точно ще се доказва, че собственикът е предложил нейното изкупуване най-напред на ползвателя.
По думите на юристи, помолени от "Капитал" да анализират предлагания законов текст, от него се разбира, че предложението за покупка може да бъде направено и по пощата чрез препоръчано писмо с обратна разписка, но в този случай ще бъде много трудно да се установи, какво точно е било съдържанието на писмото.

"В практиката ни на действуващи юристи – нотариуси, ежедневно ставахме свидетели как действаше, по-точно как не действаше този текст и за многобройните формални усложнения по сделките, имащи за предмет земеделски земи. Тогава арендаторите, респективно наемателите, масово отказваха да дадат съгласие на собствениците за продажба, въпреки че в много случаи бяха неизправни към тях." коментират от Нотариалната камара.

Най-болезненият за собствениците въпрос без отговор обаче е кой ще покрие пропуснатите им ползи, ако се появи купувач за цял окрупнен масив, но някой от десетките му арендатори реши да купи парчето, което обработва. От фондовете разказаха, че обикновено крупните купувачи искат или всичко или нищо. Тоест, ако арендатор упражни законното си право да купи земята, която обработва, е много вероятно да пропадне сделката за целия масив

По думите на Десислава Танева все пак трябва да имаме предвид, че "това е само философията, а текстът ще се доразвие в бъдеще". Другият вносител, Стоян Гюзелев, обаче, обясни, че "когато се създават важни за бъдещото на българското земеделие законови текстове не бива фокусът да пада върху частните случаи, като този на фондовете".

Любопитен детайл в историята е фактът, че преди да започне политическата си кариера, Стоян Гюзелев е управлявал бургаската фирма "Сортови семена - Бургас", чийто съсобственик е в съдружие с брат си и майка си. Компанията е един от най-големите производители на семена за зърнени култури в България, като по думите на самия Гюзелев към момента обработва над 7 хил. декара земеделска земя. Под аренда.
capital.bg